Twilight Books

1: Здрач




ЗДРАЧ е историята на една невъзможна любов. История, изпълнена с много приключения и опасности. История за приятелство. История за игра на живот и смърт.
Бела Суон винаги е била различна и никога от популярните. Но когато се премества във Форкс, нещата се променят. Тя се превръща в център на вниманието, а нейното е привлечено от мистериозния и нечовешки красив Едуард Кълън и неговото семейство. Едуард обаче пази страшна тайна, а разкриването й ще доведе до редица опасности, битка на живот и смърт, нови приятелства и една невероятно силна, изпепеляваща любов.
***
И точно тогава, седнала на масата, опитвайки се да водя разговор със седмина любопитни непознати, ги видях за първи път.
Седяха в един ъгъл на залата, възможно най-далеко от мен. Бяха петима. Не разговаряха, нито пък се хранеха, макар пред всеки да имаше пълен поднос с храна. Нито пък ме зяпаха, както повечето останали ученици. Така че бе безопасно да ги гледам, без да се опасявам, че ще срещна чифт прекомерно заинтригувани очи. Но не това привлече и задържа вниманието ми.
Въобще не си приличаха. От трите момчета едното бе едро - с мускули като на професионален културист, с тъмна къдрава коса. Вторият бе по-висок, по-слаб, но все пак мускулест, с тъмноруса коса. Третият бе висок, не толкова масивен, с рошава, бронзова на цвят коса. Имаше по-момчешки вид от останалите двама, които приличаха по-скоро на студенти или дори на преподаватели, отколкото на ученици.
Момичетата бяха пълната им противоположност. Високата бе изваяна като статуя. Имаше великолепна фигура като от корицата на спортно списание, посветено на бански костюми. Беше от онези момичета, които карат самочувствието на всички останали наоколо да повехне само с присъствието си. Косата й бе златиста и леко се виеше до средата на гърба й. Дребното момиче бе като самодива, изключително слаба, с дребни черти. Косата й бе наситеночерна, късо подстригана и стърчеше във всички посоки.
И въпреки това бяха абсолютно еднакви. До един имаха тебеширенобяла кожа, по-бледа и от най-бледите ученици в този лишен от слънцето град. По-бледа от моята, албиноската. До един бяха с много тъмни очи, въпреки различния цвят на косата. А под тези очи лежаха тъмни сенки - с лилави оттенъци, като синини. Сякаш до един страдаха от безсъние или се възстановяваха от операция на носа. Макар че носовете им, и въобще всичките им черти, бяха напълно правилни, съвършени, като изрисувани.
Но не затова не можех да откъсна очи...

Прочети първа глава от книгата
http://www.egmontbulgaria.com/books/novels/twilight_01.pdf

2: Новолуние



Какво ще направите, ако истинската ви любов си отиде? Истинската любов, не просто поредното увлечение или момчето/момичето, което сте свалили на петъчния купон и чието име няма да помните след седмица – две, не просто някой, който можеш да замениш по всяко време. Истинската любов. Твоето друго аз, твоята сродна душа. Какво става, ако тази любов си тръгне? Отговорът е различен за всеки. А Бела Суон тепърва ще трябва да си отговори на този въпрос в продължението на световния бестселър на Стефани Майър – НОВОЛУНИЕ.
Стефани Майър сама признава, че никога не е вярвала, че ЗДРАЧ ще стигне до по-голяма публика от собствената й сестра. Но когато получава предложение за договор за три книги, младата писателка трябва да седне и да реши как ще продължи животът на героите й. За почитателите на историята не е тайна, че във вакуума между ЗДРАЧ и НОВОЛУНИЕ Стефани Майър пише FOREVER DAWN. Този своеобразен епилог на историята е разказ за живота на Бела и Едуард след много време и никога не ще бъде издаден. Когато започва да скицира НОВОЛУНИЕ, авторката се връща към ученическите години на героите си и ги пита: „Какво стана?”
„Бързо започнах да съжалявам за това, че ги попитах за историята, защото те ми дадоха история, която не очаквах.” - признава самата авторка. Да, Едуард си тръгва, а с него си заминава и смисълът на живота за Бела. И така се ражда встъпителната част на НОВОЛУНИЕ, а с нея и заглавието. „За да следвам ЗДРАЧ, ми трябваше същото настроение и в продължението. - признава авторката. - Тъй като това е най-тъмният период в живота на Бела, си помислих, че е подходящо да нарека книгата на най-тъмната нощ, нощ без луна.”
С НОВОЛУНИЕ Стефани Майър обогатява и задълбочава митологията в своя свят, представяйки ни нови лица и видове, които усложняват историята на Бела и Едуард. Ходът на повествованието на втората книга от четирилогията ще остави без дъх хилядите български фенове на младата американска авторка, карайки ги да не откъсват очи от страниците.
И най-заклетите скептици трябва да признаят, че Стефани Майър описва чувствата на героите си по начин, който кара истински да съпреживяваме с тях. Следват 576 страници текст, в който има всичко – романтика, приключения, тийнейджърски бунт, върколаци, вампири и... дори пътуване до Италия. Повествованието е изпълнено с действие и интрига, които със сигурност ще държат очите на читателя залепени за страниците до финалния ред.
А краят е повече от обещаващ. Със затварянето на последната страница читателят остава бездиханен и тръпнещ за продължението. А Бела най-накрая осъзнава, че какъвто и избор да направи, нищо вече няма да бъде същото.


***
Да! Думата отекна в главата ми, когато прорязах водната повърхност. Беше ледена, далеч по-студена от опасенията ми, но тази тръпка само увеличи възторга ми.
Чувствах се толкова горда от себе си, докато потъвах дълбоко в ледената черна вода. Не бях усетила уплаха дори за миг, само чист адреналин. Всъщност падането съвсем не беше страшно. Къде тогава бе предизвикателството?
Точно тогава ме улови течението.
Така се бях съсредоточила върху размера на скалите, върху явната опасност, която лъхаше от височината им, от стръмната им повърхност, че дори не се бях замислила за тъмните води, които ме очакваха. И през ум не ми беше минало, че истинската заплаха дебне далеч под мен, под надигащите се вълни.
Имах чувството, че вълните се боричкат за тялото ми, дърпат ме напред-назад помежду си, решени да ме поделят, пък било то и на парчета. Знаех как да се боря с мъртво вълнение – плувайки успоредно на брега, вместо да се насочваш право към него. Но теориите нямаха особена полза, след като не се ориентирах къде е брегът.
Дори не се ориентирах къде е повърхността.
Разбеснялата се вода бе черна във всички посоки, не прозираше никаква светлина, която да ме насочи нагоре. Гравитацията, така всемогъща, когато се съревноваваше с въздуха, не можеше да се бори с вълните – не усещах никакво подръпване, никакво потъване в която и да било посока. Усещах само ударите на течението, които ме подмятаха като парцалена кукла. Борех се да задържа дъха си, да заключа устни около последната си глътка въздух.
Не се изненадах, че халюцинацията ми беше до мен. Едуард ми дължеше поне това, имайки предвид, че умирах. Но се изненадах колко уверена бях в това. Щях да се удавя. Ето, давех се.
– Продължавай да плуваш! – умоляваше настойчиво Едуард в главата ми.
Накъде? Не виждах нищо освен тъмнина. Нямаше накъде да плувам.
– Престани! – заповяда ми той. – Да не си посмяла да се предаваш!
Ръцете и краката ми изтръпнаха в ледената вода. Вече не усещах ударите на течението с такава сила. По-скоро замайване, безпомощно въртене във водата.
Но все пак го послушах. Насилих ръцете си да продължат да се протягат, краката си да ритат по-силно, макар всяка секунда да сменях посоката на движението си.
Едва ли имаше особена полза от старанията ми. Какъв беше смисълът?
– Бори се! – изкрещя той. – По дяволите, Бела, продължавай да се бориш.
Но защо?
Не исках да се боря повече. И то не заради световъртежа или студа, или безсилието на ръцете ми, чиито мускули се предадоха на изтощението. Бях почти щастлива, че всичко приключва. Това бе далеч по-лесна смърт от другите, пред които се бях изправяла. Странно спокойна.
Замислих се за миг за клишетата, за това как уж целият ти живот минава като на лента. Имах такъв невероятен късмет. Та кой би искал да гледа повторения?
Но видях него и нямах никакво желание да се боря.
Образът бе толкова ясен, толкова по-отчетлив от спомена. Подсъзнанието ми бе съхранило Едуард с безпогрешна детайлност, беше го запазило за този последен момент. Виждах съвършеното му лице, сякаш беше пред мен, точния оттенък на ледената му кожа, извивката на устните му, линията на челюстта му, златото, което проблясваше в гневните му очи. Естествено, сърдеше се, че се предавам. Зъбите му бяха стиснати, а ноздрите – разширени от ярост.
– Не! Бела, не!
Ушите ми бяха потопени в ледената вода, но гласът му бе по-отчетлив от всякога. Пренебрегнах думите му и се съсредоточих върху звука. Защо да се боря, след като така се чувствах толкова щастлива? Дори докато дробовете ми се присвиваха за въздух, а краката ми болезнено се схващаха от студа, се чувствах доволна. Бях забравила какво е усещането за истинско щастие.
Щастие. Това чувство правеше цялата тая работа с умирането съвсем поносима.
В този момент течението най-после победи и рязко ме запокити в нещо твърдо, в скала, невидима в мрака.
Цапардоса ме право в гърдите, блъсна ме като железен прът и въздухът излезе със свистене от дробовете ми, избяга в гъст облак сребърни мехурчета. В гърлото ми нахлу вода, давеща, пареща. Железният прът сякаш ме влачеше, теглеше, отдалечаваше ме от Едуард все по-дълбоко в тъмнината, към дъното на океана.
Сбогом, обичам те, беше последната ми мисъл.

Прочети първа глава от книгата
http://www.egmontbulgaria.com/books/novels/twilight_02_newmoon.pdf

3: Затъмнение


Третата книга от поредицата е издадена в САЩ на 7 август 2007 година. ЗАТЪМНЕНИЕ не само успява веднага да заеме първо място в класацията на „Ню Йорк Таймс“ за най-продавани книги, но и се задържа там цели 50 седмици. Останалото е история. Милиони верни читатели на една красива приказка за вечната любов. История стара като света – като тази на Ромео и Жулиета или Хийтклиф и Кати. Стефани Майър омагьосва читателите си със силата на една любов, предопределена да живее вечно. Разликата е, че сагата за безсмъртния вампир и смъртното момиче придава друг смисъл на Вечността.
Защото ЗАТЪМНЕНИЕ е история за неизбежния избор, за паралелните измерения, за границите между възможния живот и невъзможната любов.
Всичко започва там, където свършва НОВОЛУНИЕ. Бела отново е с Едуард, повярвала най-после във възможността той да я обича. Но опасността не закъснява – серия кръвожадни убийства в Сиатъл, непознат посетител и... заплахата от нова рана вътре в сърцето й. Възможно ли е една всепоглъщаща любов да оставя място за друга? Какво означава живот и какво смърт, когато в уравнението се намеси вечността? Нима естественото би могло да съществува в един населен със свръхестествено свят?
Отговорите в ЗАТЪМНЕНИЕ.

***
– Бела?
Чух нежния глас на Едуард зад гърба си. Обърнах се и го видях как изкачва с леки стъпки стълбите на верандата, косата му бе разрошена от тичането. Веднага ме придърпа в прегръдката си и отново ме целуна, както на паркинга. Целувката му ме изплаши. Имаше твърде много напрежение, твърде голяма острота в начина, по който устните му се притискаха в моите, сякаш се опасяваше, че не ни остава много време.
– Мисля, че не осъзнаваш колко по-лесно ще бъде за мен, Бела – каза той, а в гласа му все още се долавяше усмивка, – когато не се налага непрекъснато да се напрягам да не те убия. Естествено, има и неща, които ще ми липсват. Като това, например... – Той се втренчи в очите ми и погали бузата ми, а аз усетих как кръвта нахлува в лицето ми. Засмя се нежно. – И звукът на сърцето ти – продължи той малко по-сериозен, но все така леко усмихнат. – Това е най-важният звук в моя свят.

4: Зазоряване


„Зазоряване“ е четвъртият и последен роман от поредицата за необичайната любов между вампир и смъртно момиче. Поредица, родила се от сън, която преобръща клишетата за вампирите и придава смисъл на всички клишета за любовта. Защото в света на Стефани Майър вампирите са способни да обичат така, както може да обича само човек; а хората – пак заради любовта, са готови да изоставят и най-важното от човешката си същност – самия живот.
Още по-напрегната и по-емоционална от първите три романа, последната книга безспорно е най-чаканото заглавие от сагата. „Зазоряване“ предлага нови гледни точки, неочаквани обрати и неподозирани разкрития. Разтърсващ край на една история за безкрайната любов.



***
– Не се страхувай – прошепнах. – Ние си принадлежим.
Истината на собствените ми думи внезапно ме зашемети. Този миг бе толкова съвършен, толкова истински, че нямаше място за съмнение.
Ръцете му се обвиха около мен, притеглиха ме към него. Лято и Зима. Имах чувството, че всяко нервно окончание в тялото ми е оголена жица.
– Завинаги – съгласи се той и нежно ме придърпа към дълбокото.